Списък от домейни тип DNS-SD, разделени със запетаи, които трябва да са видими в местоположението „network:///“. Възможни стойности са „merged“, „separate“ и „disabled“. Работната група или домейнът на Windows, в която потребителят участва. Възможно е да се наложи да излезете и да влезете в системата отново, за да може тази настройка да влезе в сила. Адрес, от който се вземат настройките на сървъра-посредник. Портът на сървъра-посредник, който е дефиниран в „/system/proxy/socks_host“. Името на сървъра-посредник за връзки по SOCKS Портът на сървъра-посредник, който е дефиниран в „/system/proxy/ftp_host“. Името на сървъра-посредник за връзки по FTP Портът на сървъра-посредник, който е дефиниран в „/system/proxy/secure_host“. Името на сървъра-посредник за връзки по сигурен HTTP (HTTPS) Изберете режим на настройка на сървър-посредник. Поддържани стойности са „none“ — без сървър посредник, „manual“ — настройка на ръка и „auto“ — автоматично настройване. Този ключ съдържа списък с хостове, които за свързани директно, вместо през сървър-посредник (ако е активно). Стойностите могат да са хостове, домейни (*.foo.com), IP адреси на хостове(и IPv4, и IPv6) и мрежови адреси с мрежова маска (192.168.0.0/24). Парола, която да се подава като идентификация на сървъра-посредник за HTTP. Потребителско име, което да се подава като идентификация, при използване на сървър-посредник за HTTP. Ако е истина, връзките към сървъра-посредник изискват идентификация. Комбинацията „потребителско име/парола“ е дефинирана в „/system/http_proxy/authentication_user“ и „/system/http_proxy/authentication_password“. Портът на сървъра-посредник, който е дефиниран в „/system/proxy/http_host“. Името на сървъра-посредник за връзки по HTTP Включване на настройки за сървър-посредник за HTTP в Интернет Дали контекстните менюта в местата за въвеждане на текст да дават възможност за въвеждане на контролни знаци на Уникод. Дали контекстните менюта в местата за въвеждане на текст да дават възможност за смяна на метода за вход. Бърз клавиш за отваряне на менютата. Модул, който да се използва като модел на файловата система за графичния обект GtkFileChooser. Възможните стойности са: „gio“, „gnome-vfs“ и „gtk+“. Дали индикаторът на лентата за състояние да е отдясно. Дали да се ползва друг шрифт в програмите на gtk+. Име на равноширок шрифт, който да се използва на места като терминали. Стандартен шрифт за четене на документи. Име на стила за състоянието на метода за вход на GTK+, който се ползва. Име на стила за състоянието на метода за вход на gtk+, който се ползва. Име на метода за вход на gtk+ с предварителна редакция, който се ползва от gtk+. Име на стандартния шрифт, който се ползва от gtk+. Основно име на стандартната тема използвана от gtk+. Основно име на стандартната тема използвана от gtk+. Тема за иконите, която да се използва от панела, nautilus и т.н. Интервал на курсора на показалеца в милисекунди. Дали курсорът да премигва. Размер на иконите в лентите с инструменти: или „small-toolbar“ (малки ленти с инструменти), или „large-toolbar“ (големи ленти с инструменти). Дали потребителят може да откъсва лентите с инструменти и да ги поставя произволно по екрана. Дали потребителят може да откъсва менютата и да ги поставя произволно по екрана. Дали бутоните да имат икони. Дали менютата да имат икони. Стил на лентите за инструменти. Валидни стойности са „both“ (текст под иконите), „both_horiz“ (текст до иконите), „icons“ (само икони), и „text“ (само текст). Дали потребителят може динамично да задава нова клавишна комбинация, когато е позициониран върху активен елемент от меню. Дали менютата да имат поле за откъсване. Дали да се показват анимации. Забележка: това е глобална настройка, тя променя поведението на мениджъра на прозорци, панела и др. Дали програмите да имат поддръжка за достъпност. Как да се нюансира цветът за фона. Възможни стойности са „horizontal-gradient“ (хоризонтално преливане), „vertical-gradient“ (вертикално преливане), и „solid“ (единствен цвят). Десен или долен цвят при преливки, не се използва при единствен цвят. Ляв или горен цвят при преливки или единствен цвят. Непрозрачност, с която да се изобрази изображението за фон. Файл, който да се използва като фон. Указване как да се изобразява изображението указано от wallpaper_filename. Възможни стойности са „none“ (без изобразяване), „wallpaper“ (нормално изобразяване), „centered“ (центриране), „scaled“ (пропорционално мащабиране), „stretched“ (непропорционално разтегляне), „spanned“ (пренесено по екраните). GNOME да изчертава фона на работния плот. Укажете „истина“, за да се изключат всички външни програми за създаване на смалени изображения, независимо дали поотделно са включени или не. Максимален общ размер в мегабайти за временните мини-изображения. Стойност -1 изключва изтриването им. Максимална възраст в дни на временните мини-изображения. Стойност -1 изключва изтриването им. Дали заключването на клавиатурата е включено. Дали почивката може или не може да се отлага. Колко минути да трае почивката от писане Брой минути писане, преди да се пусне почивка. Дали да се пуска звук при събитията от входа. Звукова тема по XDG, която да се използва. Дали да се пуска звук при потребителски събития. Включване на употреба на звуковия сървър. Стандартни канали за смесване, които се използват за мултимедийните клавиши. Стандартно устройство за смесване на звука, което се използва за мултимедийните клавиши. Когато тази настройка е зададена, GNOME ще запомня състоянието на NumLock в края на една сесия и ще го възстановява в началото на следващата. Име на файла, който да замени звънеца. възможни стойности са „on“ (включено), „off“ (изключено), и „custom“ (друго). Размер на показалеца, който е указан от темата. Име на тема на показалците. Използва се само от X сървъри, които поддържат Xcursor, напр. XFree86 4.3 и по-нови. Име на шрифта на курсора. Ако не е зададен, се използва стандартният. Стойността се дава в началото на X сесията, така че промяната няма да се използва до следващото влизане в X. Открояване на текущото положение на показалеца при натискането на клавиш Control. Продължителност на двойното натискане. Разстояние, след което започва изтеглянето. Разстояние в пиксели, което показалецът трябва да измине, преди включване не ускоряването. -1 е стандартната системна стойност. Множител на ускорението на движението на мишката. -1 е стандартната системна стойност. Иконите да се отварят с единично натискане. Разменяне на левия и десния бутон за левичари. Ограничаване на стартирането на програми за обработката на адреси и видове MIME. Ограничаване на потребителя да не може да заключва екрана си. Ограничаване на потребителя да не може да преминава към друга регистрация, когато сесията му е активна. Ограничаване на потребителя да не променя на настройките за печат. Например, това ще спре достъпа до всички диалогови прозорци „Настройки на печат“ в програмите." Ограничаване на потребителя от възможността за печат. Например, това ще спре достъпа до всички диалогови прозорци „Печат…“ в програмите. Ограничаване на потребителя от записване на файлове. Например, това ще забрани достъпа до всички диалогови прозорци „Запазване като…“ в програмите. Ограничаване на достъпа на потребителя до терминала или определяне на команда, която да бъде изпълнена. Например, това ще забрани достъпа до „Стартиране на програма…“ в панела. Тема на иконите, която да се използва. Списък с програмите за достъпност, които да се стартират в началото на сесия на GNOME. Издаване на звук при натискане на модифициращ клавиш Изключване, ако два клавиша са натиснати едновременно. Клавиш не е натиснат, ако не е задържан поне @delay милисекунди. Колко милисекунди да се изчака преди включването на клавишите за движение на мишката. За колко милисекунди се стига от 0 до максималната скорост. С колко пиксела в секунда да се движи при максимална скорост. Игнориране на множество натискания на _един_ клавиш в рамките на @delay милисекунди. Дали стандартната програма за задачи се нуждае от терминал Стандартна програма за задачи Дали стандартната програма за календар се нуждае от терминал Стандартна програма за календар Списък с имената на работните места на първия мениджър на прозорци. Този ключ е остарял и не се препоръчва да се ползва от GNOME 2.12 насам. Брой на работните плотове, които мениджърът на прозорци да използва. Този ключ е остарял и не се препоръчва да се ползва от GNOME 2.12 насам. Мениджър за прозорци, който да се използва с приоритет. Този ключ е остарял и не се препоръчва да се ползва от GNOME 2.12 насам. Резервен мениджър на прозорци в случай, че потребителският не е открит. Този ключ е остарял и не се препоръчва да се ползва от GNOME 2.12 насам. Дали стандартният браузър разбира опцията remote на netscape. Дали стандартният браузър се нуждае от терминал. Стандартен браузър за всички адреси. GNOME да стартира по време на влизане в сесията предпочитаната програма за достъпност за хората с двигателни увреждания. Предпочитана програма за достъпност за хората с двигателни увреждания за влизане, отваряне на менюто и ползване на команден ред. GNOME да стартира по време на влизане в сесията предпочитаната програма за достъпност за хората със зрителни увреждания. Предпочитана програма за достъпност за хората със зрителни увреждания за влизане, отваряне на менюто и ползване на команден ред. Програмата, която да се използва за преглед на файлове, които изискват определен компонент за преглед. Параметърът %s ще бъде заменен пътя до файла, параметъра %c ще бъде заменен с IID на компонента. Аргументът за изпълнение (exec) за терминалния емулатор по подразбиране. Стандартната терминална програма да се използва за програми, които изискват терминал. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „h323“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „h323“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата обработка на адреси от вида „callto“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „callto“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „mailto“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „mailto“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „https“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „https“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „http“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „http“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „man“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „man“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „info“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „info“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „ghelp“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „ghelp“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „trash“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „trash“. Истина, ако програмата, която ще обслужва този вид адреси, трябва да бъде изпълнена в терминал. Програмата за обработка на адреси от вида „aim“, ако е включена. Истина, ако програмата в ключа „command“ ще обслужва адреси от вида „aim“. Ако е включено, отворена бележка може да бъде затворена чрез натискането на клавиша „Esc“. Цяло число, което указва какво да е действието при преименуване на бележка. Стойностите съответстват на вътрешен избор. „0“ указва, че потребителят желае да бъде предупреждаван всеки път при преименуване на бележка, към която има връзки в другите бележки. „1“ указва, че връзките в другите бележки трябва да се премахнат, а „2“, че текстът във връзките трябва да се промени, за да съответства на преименуваната бележка. Портът за свързване при синхронизация чрез SSH. Ако е -1 или по-малко, се използва стандартният порт. Потребителското име при синхронизация чрез SSH. Адресът на сървър за SSH, съдържащ папка за синхронизация на Tomboy. Път върху сървъра със SSH до папката за синхронизация на Tomboy (незадължително). Времето (в милисекунди), през което Tomboy ще чака за отговор при монтирането на FUSE дял. Указва координатата Y на прозореца „Търсене из всички бележки“. Запазва се при изход от Tomboy. Указва координатата X на прозореца „Търсене из всички бележки“. Запазва се при изход от Tomboy. Указва широчината на прозореца „Търсене из всички бележки“ в пиксели. Запазва се при изход от Tomboy. Указва височината на прозореца „Търсене из всички бележки“ в пиксели. Запазва се при изход от Tomboy. Ако е истина, отворените при спирането на Tomboy бележки ще бъдат автоматично показани при стартирането му. Максимален брой знаци от заглавието на бележка, които да се показват в аплета Tomboy или менюто с бележки. Списък с адресите на бележките, разделени с интервали, които винаги да се появяват в менюто на Tomboy за бележки. Цяло число, указващо минималния брой бележки, които да се показват в менюто на Tomboy за бележки. Адресът на бележката, която да се счита за „Начална бележка“. Тя винаги се намира в дъното на менюто за бележки на Tomboy. За нея има и специален ускорител. Ако е истина, иконата на Tomboy ще се показва в областта за уведомяване. Изключването на тази настройка може да е полезно, когато тази функционалност се предоставя от друга програма. Ако не е истина, прозорецът за потвърждаване на изтриването на бележки няма да се показва. Ако е истина, клавишните комбинации указани в „/apps/tomboy/global_keybindings“ ще са включени. Това ще позволи ползването на възможностите на Tomboy от всяко приложение. Ако настройката „enable_custom_font“ е истина, шрифтът указан тук ще бъде използван за бележките. Ако е истина, името на шрифта записано в „custom_font_face“ ще бъде използвано за шрифта за показване на бележките. В противен случай ще бъде използван стандартният шрифт. Включете тази опция, ако искате чрез натискане на средния бутон на мишката върху иконата на Tomboy да поставяте и вмъквате съдържание заедно с времето на поставянето му в началната бележка. Включете тази опция, ако искате автоматично да се създават списъци и да им се поставят водачи, когато редовете започват с „-“ или „*“. Включете тази опция, за да се отбелязват думи КоитоИзглеждатТака. Натискането с левия бутон на мишката върху думата ще създаде бележка със същото име. Ако е истина, сгрешените думи ще бъдат подчертани с червено, а предложенията за верен правопис — изнесени в менюто излизащо при натискането на десния бутон на мишката. Форматът на текущата дата при въвеждане. Цяло число, което указва периода в минути за извършване на фоново синхронизиране (когато то е включено). Стойност под 1 указва, че синхронизирането е изключено. Най-малката приемлива стойност е 5. Цяло число, което указва дали при конфликт да се предприема специфично действие вместо да се запитва потребителя. Стойностите съответстват на вътрешен избор. „0“ указва, че потребителят желае да бъде предупреждаван при всеки конфликт, за да предприеме конкретно действие. Уникален идентификатор за текущо настроената приставка за услугата за синхронизация. Път до сървъра за синхронизация при използване на приставката за услугата за синхронизация. Уникален идентификатор за този клиент на Tomboy, който се използва при свързване със сървър за синхронизация. Използвайте опцията „-ac“ на wdfs, за да се приемат сертификатите за SSL без запитване до потребителя. Показва, че приставката за внасянето на лепкавите бележки не е била стартирана досега и трябва да се задейства автоматично при следващото стартиране на Tomboy. Последната настройка за кутийката за отмятане „Включване на всички свързани бележки“ в приставката за изнасяне в HTML. Тази настройка се използва заедно с настройката „Изнасяне на всички свързани бележки в HTML“, за да укаже дали всички бележки (откривани рекурсивно) трябва да се включат при изнасяне към HTML. Последната настройка за кутийката за отмятане „Изнасяне на свързани бележки“ в приставката за изнасяне в HTML. Последната папка, където е била сложена бележка от приставката за изнасяне в HTML. Включва/изключва списъка с канали. Изключете го, ако има проблеми при свързването или по време на игра в любимия tetrinet сървър. Включва/изключва ограничения по време. Този клавиш служи за използване на специално парче в полето на Играч 6. Този клавиш служи за използване на специално парче в полето на Играч 5. Този клавиш служи за използване на специално парче в полето на Играч 4. Този клавиш служи за използване на специално парче в полето на Играч 3. Този клавиш служи за използване на специално парче в полето на Играч 2. Този клавиш служи за използване на специално парче в полето на Играч 1. Този клавиш отменя текущото специално парче. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш показва диалога със съобщения. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш пуска парчето на земята. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш придвижва парчето надолу. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш завърта парчето обратно на часовниковата стрелка. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш завърта парчето по посока на часовниковата стрелка. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш придвижва парчето вляво. Не зависи от малки/големи букви. Този клавиш придвижва парчето вдясно. Не зависи от малки/големи букви. Това ще бъде името на отбора. Сървъра, с който GTetrinet ще се опита да се свърже. Това ще бъде псевдонима в играта. Включва/изключва midi музика. Ще трябва да включите звука, ако искате музиката да работи. Включва/изключва звука. Обърнете внимание, че темата, която ползвате, трябва да съдържа звук. Командата се изпълнява, когато предстои изпълнение на midi файл. Името на файла е включено в променливата MIDIFILE. Текущата папка с теми. Трябва да съдържа четими файлове „blocks.png“ и „theme.cfg“. Шрифт за текст с фиксирана широчина, като примери с програмен код. Шрифт за текст с променлива широчина. Използване на стандартните системни шрифтове. Позиция на спомагателния прозорец по вертикала. Позиция на спомагателния прозорец по хоризонтала. Височината на спомагателния прозорец. Широчината на спомагателния прозорец. Дали в потребителския интерфейс книгите да се групират по език Списък с ръководства, които да не се показват по желание на потребителя. Кой от подпрозорците да бъде избран, „content“ (Съдържание) или „search“ (Търсене). Широчината на панела със съдържание и търсене Позиция на главния прозорец по вертикала. Позиция на главния прозорец по хоризонтала. Височината на главния прозорец. Широчината на главния прозорец. Дали главният прозорец да се стартира максимизиран. Име на кодовата таблица, която да се използва, ако файлът не може да се прочете нито с Уникод, нито с кодовата таблица на текущия локал. Използвайте „iconv --list“ за пълен списък с възможните стойности. Видът на лентата с инструменти на програмата. Възможните стойности са „icons“, „text“, „both“ и „both-horiz“. Фонов цвят за отбелязване на текущо избраното съвпадение с търсения израз. Фонов цвят за отбелязване на съвпаденията с търсения израз. Шрифтът, използван в текстовия редактор. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.20. Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.20. Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Ако е истина, възстановеният минимизиран прозорец ще се появи на текущия работен плот. В противен случай — на работния плот където е бил преди да е минимизирането. Определя дали прозорците на една и съща програма да се обединяват в групи в списъка с прозорци. Валидни стойности са „never“ (никога), „auto“ (автоматично) и „always“ (винаги). Ако е истина, списъкът с прозорци показва прозорците от всички работни места. В противен случай — само прозорците от текущото работно място. Ключът определя на колко реда (при хоризонтално разположение) или колони (при вертикално положение) превключвателят ще показва работните места. Тази ключ важи, само ако display_all_workspaces е истина. Ако е истина, превключвателят на работни плотове ще показва всички работни плотове, ако е лъжа — само текущия Ако е истина, превключвателят ще показва имената на работните плотове, ако е лъжа — съдържанието им. Тази ключ важи, само когато мениджърът на прозорци е Matacity. Ако е истина, анимацията на рибата да се изобрази завъртяна във вертикалните панели. Тук се задава за колко секунди ще се изобразява всеки кадър. Този клавиш определя броя на кадрите, които ще се изобразят при анимацията на рибата. Този клавиш определя командата, която да се изпълни при натискане върху рибата. Тук се задава името на файла за картинката, която ще се използва за анимацията в аплета на рибата. Името е относително спрямо папката за изображения. Риба без име е много скучна. Вдъхнете ѝ малко живот като ѝ изберете име. Мерната единица за скорост на вятъра. Мерната единица за температура. Списък с местоположения за изобразяване в прозореца на календара. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.6. Той беше заменен от ключа „format“ (за формат). Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.6. Той беше заменен от ключа „format“ (за формат). Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.6. Той беше заменен от ключа „format“ (за формат). Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Ако е истина, списъкът с местоположения е разширен в календара. Ако е истина, списъкът с информация за времето е разширен в календара. Ако е истина, списъкът със задачи е разширен в календара. Ако е истина, списъкът с рождените дни е разширен в календара. Ако е истина, списъкът със срещите е разширен в календара. Ако е истина, номерата на седмиците се показват в календара. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.22. Вместо това се използва вътрешна програма за настройването на времето. Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Използването на този ключ беше махнато в GNOME 2.28. То беше заменено от часовите зони. Схемата е запазена заради съвместимост с по-стари версии. Ако е истина, температурата се показва до иконата за времето. Ако е истина, показва се икона за времето. Ако е истина, датата се показва в подсказката, когато мишката е върху часовника. Ако е истина, датата в часовника се показва заедно с времето. Ако е истина, секундите се показват. Този ключ определя формата използван от аплета часовник, когато ключът за формата е настроен на „custom“ (личен). Може да използвате форматиращите знаци ползвани от strftime(), за да получите определен формат. За повече информация погледнете страницата от ръководството за strftime(). Вид действие за този бутон. Възможните стойности са „lock“, „logout“, „run“, „search“ и „screenshot“. Ключът важи, само ако object_type е „action-applet“. Местоположението на файла от работното място, описващ стартера. Ключът важи, само ако object_type е „launcher-object“. Пътят, от който се генерира съдържанието на менюто. Ключът важи, само ако use_menu_path е истина и object_type е „menu-object“. Ако е истина, ключът menu_path се използва като път за генериране на съдържанието на менюто. Ако не е истина, menu_path се игнорира. Тази ключ важи, само ако object_type е „menu-object“. Местоположението на файла на изображението което се използва бутона на обекта. Ключът важи, само ако видът на обекта е „drawer-object“ или „menu-object“ и use_custom_icon е истина. Ако е истина, ключът custom_icon се използва като икона за бутона. Ако не е истина , custom_icon се игнорира. Този ключ важи, само ако object_type е „menu-object“ или „drawer-object“. Текстът, който се изобразява в подсказка за това меню или шкаф. Този ключ важи, само ако object_type е „drawer-object“ или „menu-object“. Идентификаторът на панела прикрепен към шкафа. Ключът важи, само ако object_type е „drawer-object“. Този ключ е остарял след мигрирането към новата библиотека за аплетите. Идентификаторът по Bonobo на аплета — напр. „OAFIID:GNOME_ClockApplet“. Ключът важи, само ако object_type е „bonobo-applet“. Ако е истина, потребителят няма да може да мърда аплета, без първо да отключи обекта използвайки „Отключване“ от менюто. Ако е истина, позицията на обекта се интерпретира спрямо десния ръб на панела (или долния, ако панелът е вертикален). Местоположението на този обект от панела. То се задава в брой пиксели от левия ръб на панела (или горния ръб, ако панелът е вертикален) . Идентификаторът на основния панел, съдържащ този обект. Скоростта, с която ще се случи анимацията на панела. Възможни стойности са „slow“, „medium“ и „fast“. Тази ключ важи, само ако enable_animations е истина. Определя броят пиксели, които се виждат, когато панелът е скрит автоматично в ръба на екрана. Тази ключ важи, само ако auto_hide е истина. Определя колко милисекунди ще се забави показването на панела, след като показалеца застане над панела. Тази ключ важи, само ако auto_hide е истина. Определя колко милисекунди ще се забави скриването на панела, след като показалецът излезе от района на панела. Този ключ важи, само ако auto_hide е истина. Ако е истина, на бутоните за скриване ще се сложат стрелки. Тази ключ важи, само ако enable_buttons е истина. Ако е истина, бутони ще се поставят на всяка страна на панела, където могат да се използват за преместването му до ръба на екрана, оставяйки да се виждат само те. Ако е истина, скриването и показването на този панел ще се анимира вместо да става моментално. Ако е истина, панелът автоматично се скрива в ъгъл на екрана, когато показалецът напусне областта на панела. Като преместите показалеца над този ръб, ще накарате панела отново да се покаже. Ако е истина, ключовете y и y_bottom се игнорират и панелът се поставя в центъра по вертикалната ос на екрана. Ако панелът се преоразмери, ще остане в тази позиция — т.е. панелът ще расте и от двете страни. Ако е лъжа, ключовете y и y_bottom задават местоположението на панела. Ако е истина, ключовете x и x_right се игнорират и панелът се поставя в центъра по хоризонталната ос на екрана. Ако панелът се преоразмери, ще остане в тази позиция — т.е. панелът ще расте и от двете страни. Ако e лъжа, ключовете x и x_right задават местоположението на панела. Местоположението на панела по вертикалната ос, като се брои от долната част на екрана. Ако е -1, стойността на ключа се игнорира и се използва тази на ключа y. Ако стойността е над 0, стойността на ключа y се пренебрегва. Този ключ важи само в неразширен режим. В разширен режим тази настройка се игнорира и панелът се слага на ръба на екрана определен от настройката за ориентация. Местоположението на панела по хоризонталната ос, като се брои от дясната част на екрана. Ако е -1, стойността на ключа се игнорира и се използва тази на ключа x. Ако стойността е над 0, стойността на ключа x се пренебрегва. Този ключ важи само в неразширен режим. В разширен режим тази настройка се игнорира и панелът се слага на ръба на екрана определен от настройката за ориентация. Местоположението на панела по вертикалната ос. Този ключ се използва само при неразширен режим. В разширен режим, този ключ се игнорира и панелът се поставя на края на екрана обозначен от ключа за ориентация. Местоположението на панела по хоризонталната ос. Тази ключ важи само в неразширен режим. В разширен режим тази настройка се игнорира и панелът се слага на ръба на екрана определен от настройката за ориентация. Височината (широчината, ако е вертикален) на панела. Панелът ще определи минималния размер на базата на размера на шрифта и други индикатори. Максималният размер е фиксиран на една четвърт от височината на екрана (или широчината). Ориентация на панела. Възможни стойности са „top“, „bottom“, „left“, „right“. В разширен режим ключът указва на кой ръб на екрана ще е панела. В неразширен режим разликата между „top“ и „bottom“ не е важна и двете покажат, че е хоризонтален панел — но е полезна подсказка за това как някои обекти от панела трябва да се държат. Например — на горен панел бутонът-меню ще се разширява надолу от панела, докато на долен панел се разширява нагоре. Ако е истина, панелът ще се постави по цялата широчина на екрана (височина, ако е вертикален панел). В този режим панелът може да се постави само на ръба на екрана. Ако е лъжа, панелът ще е с големина колкото да побере аплетите, стартерите и бутоните на панела. В настройките за режим със Xinerama, може да имате панели на всеки от индивидуалните монитори. Този ключ указва на кой монитор да се показва панела. С многоекранни настройки, може да имате панели на всеки индивидуален екран. Тази ключ важи само за текущия екран, на който е изобразен панела. Това е лесно разбираемо от човек име, с което може да идентифицирате панел. Неговата главна цел е да седи на прозореца на панела като заглавие, което е полезно, когато се местите между панелите. Ако е истина, фоновото изображение ще бъде завъртяно, когато панелът е ориентиран вертикално. Ако е истина, изображението ще бъде мащабирано до размерите на панела. Пропорцията на страните изображението няма да се запази. Ако е истина, изображението ще бъде мащабирано (като пропорцията на страните се запазва) до височината на панела (ако е хоризонтален). Определя файл, който ще се използва за фоново изображение. Ако изображението съдържа алфа-канал, то ще бъде наложено върху фоновото изображение на работния плот. Определя колко ще е прозрачен фоновия цвят. Ако цветът не е напълно непрозрачен (стойност по малка от 65535), цветът ще е насложен върху фоновото изображение. Определя фоновия цвят за панела във формат RGB. Кой вид фон трябва да се използва за панелите. Възможните стойности са „gtk“ — цветът за фон на графичните обекти GTK по подразбиране, „color“ — настройката за цвят или „image“ — изображението зададено в настройката за изображение ще се използва за фон. Булев флаг, който показва дали предишната конфигурация на потребителя в /apps/panel/profiles/default е била копирана на новото място — /apps/panel. Списък от идентификатори за обектите в панела. Всеки определя обект от панела ( т.е. стартер, бутон или меню). Настройките за всеки от тези обекти са запазени в /apps/panel/objects/$(id). Списък от идентификатори за аплетите на панела. Всеки определя аплет от панела. Настройките за всеки от тези аплети са запазени в /apps/panel/applets/$(id). Списък от идентификатори за панела. Всеки определя основен панел. Настройките за всеки от тези панели са запазени в /apps/panel/toplevels/$(id). Ако е истина, се използва автоматично дописване в диалога „Стартиране на програма“. Ако е истина, списъкът с „Налични програми“ в прозореца „Стартиране на програма“ се разширява при отварянето му. Това е валидно, само ако enable_program_list е истина. Ако е истина, списъкът с „Налични програми“ се появява в прозореца „Стартиране на програма“. Дали списъкът е разширен или не, когато прозорецът се показва, зависи от ключа show_program_list. Ако е истина, панелът няма да разрешава на потребителя да принуждава програма да се затвори като премахне достъпа до бутона за принудително затваряне. Ако е истина, панелът няма да разреши на потребителя да излиза от сесията, като премахне достъпа до менютата за изход. Използването на този ключ беше махнато, защото не позволява правилно заключване. Вместо него се използва „/desktop/gnome/lockdown/disable_lock_screen“. Списък с идентификатори (IID) на аплети, които панелът ще игнорира. Така ще забраните на определени аплети да се зареждат или показват в менюто. Примерно, за да забраните аплета за пускане на програми, добавете „OAFIID: GNOME_MiniCommanderApplet“ към списъка. Панелът трябва да бъде рестартиран, за да влезнат промените в действие. Ако е истина, панелът няма да позволи да се правят промени по неговите настройки. Отделните аплети, обаче може да се наложи да бъдат заключени индивидуално. Панелът трябва да бъде рестартиран, за да се включи тази опция. Ако е истина, стартерите ще се осветят, когато потребител премести показалеца върху тях. Ако е истина, се отваря прозорец и потребителят бива запитан за потвърждение, когато потребителят иска да премахне панел. Ако е истина, чекмеджето автоматично ще се затвори, когато потребител натисне стартер в него. Ако е истина, да се показват подсказки за обектите в панелите. Друг адрес, от който да се търси информация за радарната карта. Ако е истина, информацията за радарната карта се взима от местоположението определено от ключа „radar“. Изтегляне на радарната карта при всяко обновяване. Единицата за температура, която да се ползва. Единицата за скорост на вятъра, която да се ползва. Единицата за налягане, която да се ползва. Единицата за видимост, която да се ползва. Използване на метричната система вместо английската. Интервал в секунди между автоматичните обновявания. Определяне дали аплетът автоматично да обновява статистиките за времето или не. отметки за папки на редактора на настройки